Synthesis Roma 96DC Plus - Мекота и динамика

В свежото, снежно утро на понеделника миналата седмица се позвъня на вратата, беше куриер. Отидохме до камиона, в каросерията му лежеше малък палет, доставка от фирма Synthesis. Грабнахме трите кашона, които се оказаха изненадващо тежки, и веднага се захванахме с разопаковане, за да оставим ламповите усилватели да се климатизират. Един от тях е точно Roma 96DC+. След два-три часа натиснах прекъсвача, след още 30 секунди за стопляне на лампите потече музика.

Качество и качества
"Италианецът" дойде добре опакован в два стабилни кашона и първото нещо, с което прави впечатление, е теглото си. Със своите скромни 26 сантиметра широчина, 18-те килограма изглеждат колосални. Дълбочината на усилвателя (380мм) е сравнима с конвенционален транзисторен усилвател, но с компактните си две трети от стандартните 17  инча, Roma 96DC+ той е готов да се намести в жилището на всеки любител на музиката.

Техническата характеристика
Synthesis-ът е клас А двутактов (push-pull) усилвател. Всеки канал е оборудван с една 12AU7 лампа в предусилвателя и чифт EL34 в крайното стъпало, произведени от Electro-Harmonix. В задната част на усилвателя стоят чифт линейни входове за чинчове, вход за грамофон с ММ доза, Toslink, S/PDIF и USB входове.

Звук
Свързах усилвателя с чифт Klipsch Heresy IV и Technics SL-1500C с фабричния си Ortofon 2M Red и пуснах Great voices vol. 1, компилация на InAkustik. Още на първото парче усилвателят заявява своята динамика и баланс. Изгражда усещане за пространството, където музиката се свири, не остава незабелязано и как Lynn Miles се движи леко напред и назад по сцената по продължение на песента. Инструментите са ясно откроени и не се бият, позициите им са установени в дълбочина и широчина. Продължавам да слушам, прави ми впечатление колко правилно количество са ниските в представянето му. Roma-та пресъздава успешно енергията и чувството на музиката, текстурата на инструментите и гласовете без да се натрапва. Не е от онези компоненти, които бъркат в ушите на слушателя с високите си като клечка за уши или дори по-лошото – за зъби.
Сменям дозата с Audio Technica VM 750 SH, настройвам рамото и бутвам лостчето. Промяната е мигновено налице. Изразителната Audio Technica  свири по-ярко, перкусионистите са по-жизнени и целият състав се усеща по-въодушевен. Давам си сметка колко прозрачен е този Synthesis и все пак не като онези усилватели, които просвирват без чувство.
На мястото на грамофона сложих Creek Destiny и пуснах една компилация на Dire straits. Шокирах се колко мека топлина придава Roma-та на добре познатите стари класики. Музиката се лееше леко и свободно, остротата на цифровия запис беше много внимателно загладена. 
След това си пуснах Push the button  на The chemical brothers, прескочих първите две песни, оставих Believe и О, чудо! Никога не бях чувал толкова дълбок и твърд бас от чифта Heresy. Звукът беше разтърсващ, удрящ директно в слънчевия сплит. 25-те вата не се задъхват и не разочароват слушателя. 
Прослушах още усилвателя с чифт PSB Alpha T20, звукът остана балансиран. Компактните подови колони сякаш се преобразиха с помощта на ламповия Synthesis. Звукът им се успокои и разделянето между инструментите и тук беше подобрено.